.
..
...

Де да можеше да "не ми пука", хах... Както и да е. 
След като това искаш да видиш, това и ще виждаш за напред.
Имам сили. Всичко това не може да изцеди или изтрие и капка от емоцията, която е в мен.
Синьото на очите ми става сиво. Такива ще бъдат. 
Като на мъртва риба.
Започва да ми се повръща.
Търся желание за нещо, а съм заседнала на онази пращяща честота, където отчаянието се слива с безразличието и всичко изглежда чуждо и изкривено.
Странно е. Ново като усещане.
Ровя с кървящи пръсти в цветните стъкълца и разбърквам хиляди мои копия, отразени в посипващите се огледални частички.
Светът е различен и някак си грубо непристоен.
А сега накъде?

???
??
?