Постинг
09.09.2011 08:13 -
За прецаканото надскачане
Там е работата, че хич не си нормален. Още по-малко пък пич. Първо не знаеш кой искаш да си. После пък решаваш , че си искал да си друг. Или че можеш да си в няколко роли едновременно. Но не знаеш какво да правиш, за да се направиш това, което искаш да си. Нито пък имаш воля да си преследваш целите. Такава е жалката действителност - не случваш на себе си.
Нямаш и реална преценка бива ли те изобщо за това, което искаш да си. Накрая оставаш без всякакви мечти. Без идея за щастие и без борба за щастие. Без реална преценка какво се е получило от теб. Без собствен живян живот - гледаш го недоволно отстрани. И дуднеш ли, дуднеш наоколовръст.
Проблемът не е, че не си се получил по свой образ и подобие. Може да си бил кофти материал, може да е била кофти средата. Добре, глината и атмосферните условия са изпортили скулптурата. Проблемът е, че изобщо не се напъваш. Че нямаш смелост да смениш радилкално перспективата.
И че колкото повече не ти се получава произведението, толкова повече енерегия влагаш да рушиш наоколо. Само и само да оправдаеш неуспеха си. Да си задържиш изплъзващия ти се свят с неговата сянка от чужди вини.
При всички тези роли обаче все си сам. Успяваш за сметка на другите или не успяваш ограждайки се от другите. Бързаш да се напечелиш без да мислиш за устойчиви натрупвания или чакаш да оцелееш без да дръзнеш да изплуваш. И в двата случая единствения пристан на целия ти социален живот е Семейството. За него си богат, с него си беден.
Като става дума за семейство нещата пък може най-сетне да се закотвят. Дали семейството не е все пак най-добрият от всички възможни светове за мрънкащия българин?
Като че ли има пълна приемственост в отчуждението от семейството през поколенията.
Може да си се оженил по любов, но тя после е изчезнала и не знаеш как да продължиш. Ама продължаваш все едно си е същото. Може да си се оженил просто защото така трябва - дошло ти е времето, родата те е натиснала и караш така, както е прието да я караш в брака. Може да си се оженил по сметка и си живееш по имотен договор.
И в трите случая рядко ще ти мине през ума да се развеждаш. Не е голям проблема да преживяваш във фалш щом поначало той не ти прави особено впечатление. И не е чак такава отговорността ти към децата - просто нямаш въображение, нито сили за нещо ново.
Жена ти по правило е същия десЕн като теб и двамата с удоволствие хабите енергия да крепите фалша на своя брак. Да се цакате с улики за любовниците си с единствената цел всеки да си осигури по-голям периметър личен живот. И да осмисляте ежедневните си речетативи за блудкавата манджа, захвърления чорап и неразходеното куче.
Мрънкащия българин изглежда е един безпомощен самотник. А нацията от мрънкалници - недирижиран хор от неуверени в себе си и самоуверени, претенциозни и нерешителни, лицемерни и зли, завистливи и некооперативни, самодоволни и нещастни същества.
Добре че като тотални самотници милионите мрънкалници не могат да обединят разрушителната си енергия. Иначе нацията от мрънкалници отдавна щеше да се е самонадскочила в саморазрушението си. Поне нещо хубаво от всичко онова, в което не можем да се надскочим.
Здравей! :) Благодаря ти, че си посветила цял постинг за мен. Не се чувствам обиден тъй като има някои неща които са верни. Но има много повече неща които не са. Не знаех, че разсъждаваш по този начин и имаш такова мнение за мен. Няма лошо относно написаното. Има лошо и то е съвсем другаде. Лошото е, че те мислех за приятел. Лек ден.
цитирайПрипознах доста народ в този постинг. Понякога се чувствам като аутсайдер, защото не приемам да живея така, а ми е трудно да приема и че другите го правят.
Наистина ми беше приятно да го прочета.
Поздрави! :)
цитирайНаистина ми беше приятно да го прочета.
Поздрави! :)
Здравей! :) Не се сърди и не се чувствай обиден, че НЕ съм посветила постинга на теб :) Чакам да ми пишеш къде е лошото, което е другаде, а не относно написаното. Ще се радвам да ме мислиш отново за твой приятел, защото аз те имам за мой приятел :) Лека вечер :)
Не всички българи са самотни мрънкалници и вечно дуднещи същества и се надявам, че ще стават все по-малко и по-рядко срещана порода :) А и на всички нас се налага да сме в дадени моменти в няколко роли едновременно /без да влагам лош смисъл в думата роля :)
Убедена съм, че всеки един ще открие по малко от себе си и свои близки в сборния образ :) Поздрави! :)
Никой персонално не съм визирала и никой не искам да да се чувства обиден! Ако все пак откриете лични черти в написаното и не ги харесвате - направете минимално усилие да се промените ;)
:)
цитирайНе всички българи са самотни мрънкалници и вечно дуднещи същества и се надявам, че ще стават все по-малко и по-рядко срещана порода :) А и на всички нас се налага да сме в дадени моменти в няколко роли едновременно /без да влагам лош смисъл в думата роля :)
Убедена съм, че всеки един ще открие по малко от себе си и свои близки в сборния образ :) Поздрави! :)
Никой персонално не съм визирала и никой не искам да да се чувства обиден! Ако все пак откриете лични черти в написаното и не ги харесвате - направете минимално усилие да се промените ;)
:)
