:
:
:

Последните дни, а дори и месеци се чувствам ужасно зле - вечно съм недоспала, изнервена, тъжна, гледам целия свят накриво, ако въобще благоволя да си отворя очите. Всичко ме дразни - хората около мен, шума, слънцето, студа, дъжда, вятъра, снега... просто нищо не е в състояние да ме зарадва. Станала съм черногледа, песимистична, загубила съм вяра в себе си. Спряла съм да мечтая. Заровила съм убитите мечти в дълбоки дупки и все по-рядко ги разравям. Изтляла е надеждата, че отново някоя от тях ще разпери крила с желание за полет.
Време е това ми състояние да приключи заедно със зимата. Не искам да съм такава и ще се боря за промяна. Какво ми става? Аз никога не съм приемала "не" за отговор, защо сега го приех? Защо се почувствах победена? Защо се отказах след първия неуспех? Защо имах нужда от нечие благоволение, за да се почувствам жива? Това просто не съм аз!

"Животът е труден понякога лош,
живеем в такива години,
но ти не бъди със живота на нож,
обичай го, вярвай му, сине".

Баща ми често ми казваше това стихче. Сега аз си го повтарям, когато съм тъжна. Време е да се замисля и върху текста му. Мисля да си запиша всички поражения, с които се примирих през последните месеци и да се върна, за да поправя каквото мога.
Твърде много неправилни избори се крият в миналото, но не мисля, че вече е късно да ги поправя.

:
:
:

никога не е късно

dressy ме е изпреварила :))Та никога не е късно...поне за ново начало...Време е!
Аз точно днес,т.е.вчера поставих едно ново старо начало :)))

че няма неправилни избори...Има избори и избори...И винаги е по-добре да действаш, вместо да се вайкаш и да съжаляваш за нещо...Както се казва, по-добре е да съжаляваш че си направил нещо, вместо да съжаляваш, че не си направил нищо! :)