Нощта е непрогледно синя.
Ужасно тиха при това.
Но ти си тук и аз те имам

Стихия ...

Тишина, празнота, тъга, болка, смърт. Тялото ми е кухо.  Чувствам се, като дърво изсъхващо поради липса на вода, като повяхващо цвете лишено от слънчевите лъчи, човек лишен от любов – от твоята любов. Бавно се изпарява желанието ми...